Постоянен автор · Редакция Малък Бъзльо

    Лъчезар Симеонов
    Главен

    Лъчезар Симеонов

    Признатият страх е по-смел от престорената смелост."

    Създател на Малък БЪЗЛЬО. Пише за личностно израстване, честна мъжественост, бизнес страхове и корпоративно оцеляване.

    Личен опит: морски живот, корпоративно оцеляване, собствен бизнес, тревожност и мъжественост без поза.

    За автора

    Лъчезар Симеонов е основателят и главен страхливец на този журнал. Идеята за Малък БЪЗЛЬО не се ражда в Бизнес парк София, а някъде около решението му да спре с плаването и да се върне към корпоративния живот — онзи странен момент, в който човек уж се прибира на сушата, но пак усеща, че палубата под него се клати.

    Завършил е навигация във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“, плавал е пет години по търговски кораби и яхти, а преди и след това е минал през софтуерни компании, маркетинг екипи, SEO, реклама, копирайтинг, freelance работа, iGaming клиенти, e-commerce бизнеси, affiliate брандове и средно-мениджърски роли. Учил е и магистратура по бизнес администрация, а днес развива маркетинг агенцията 4 Pillars Digital — макар на въпроса „какво работиш?“ още понякога да отговаря смутено: „А-а-а, занимавам се с маркетинг.“

    Сър Бъзльо идва от личния му път към по-добра, но не позьорска версия на себе си: убеждението, че слабите места не трябва да се крият, а да се гледат честно и да се работи върху тях. Art of Manliness му помага да намери език за мъжественост, която не е токсична, не е перформативна и не изисква човек да се преструва на безстрашен. Бизнес Бъзльо пък идва от годините в корпоративния свят — от срещите, статусите, презентациите, „само да синхронизираме“ и тихото усещане, че всички играят роля, която ги изтощава.

    Пише за страха да останеш сам, да изпуснеш нещо важно, да не си достатъчно добър като мъж, да не си постигнал достатъчно на фона на социалните мрежи и — най-вече — да не отговориш на собствените си очаквания. Но пише и за малките победи: един по-честен разговор, една отложена задача, която най-сетне е свършена, един страх, който не е победен театрално, а просто е намален с пет процента.

    Живее в Русе със съпругата си Ирина, съавтор и създател на журнала. Обича кафе и зелен чай, не пуши, почти не пие алкохол, а ако изобщо пие ром, държи да е Diplomático Reserva Exclusiva. Чете всичко, слуша всичко, нищо не помни, а мозъкът му постоянно анализира прочетеното, чутото и видяното — отчасти заради тревожност и вероятна лека форма на ADHD. Сторита прави отскоро и още не е сигурен, че това е неговото нещо.

    ◆ ◆ ◆

    Личен опит

    • Морски живот след навигация във ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров“ — търговски кораби, яхти, дисциплина, самота и онзи особен страх, който не пита дали си готов.
    • Връщане на сушата и години в корпоративна среда — софтуерни компании, маркетинг екипи, SEO, реклама, копирайтинг, freelance работа и мениджърски роли.
    • Работа с iGaming клиенти, e-commerce бизнеси, affiliate брандове и международни екипи, където увереността често е презентационен формат, не вътрешно състояние.
    • Създаване и развиване на 4 Pillars Digital като собствен бизнес — с амбиция, съмнение и достатъчно реалност, за да не звучи като LinkedIn приказка.
    • Живот с тревожност и вероятна лека форма на ADHD: мозък, който анализира прочетеното, чутото и видяното дълго след като разговорът е приключил.
    • Личният опит да работиш върху слабите си места, без да ги превръщаш нито в срам, нито в поза за „алфа“ самопомощ.

    Какво не претендирам

    • Не съм терапевт, психиатър, лекар или коуч; текстовете ми не са диагноза, лечение, методика и не заменят професионална помощ.
    • Не пиша от позицията на баща, педагог или експерт по родителство и не давам съвети за семейни решения, които не познавам отвътре.
    • Не претендирам, че моят път е универсална формула за мъжественост, успех, дисциплина или смелост.
    • Не продавам безстрашие; описвам как изглежда страхът, когато го признаеш достатъчно честно, за да започнеш да работиш с него.
    ◆ ◆ ◆

    Любим страх

    Че никога няма да бъде достатъчно добър за собствените си очаквания.

    Пие, докато пише

    Зелен чай и кафе; никога енергийни, много рядко ром.

    Препрочита

    Много информация, нищо съществено — после мозъкът му я анализира цяла нощ.

    Архив на автора