Постоянен автор · Редакция Малък Бъзльо

Ирина Зартова-Симеонова
„Понякога най-голямата близост е да можеш да кажеш „не“ и пак да останеш добър човек."
Създател на Малък БЪЗЛЬО. Пише за уют, стил, slow living, детайлите и трудното изкуство да отказваш без вина.
Личен опит: филология, мода, дизайн, дом с личен труд, slow living и граници без вина.
За автора
Ирина Зартова-Симеонова е създател на Малък БЪЗЛЬО и по-постоянната половина на редакцията — човекът, който чете повече, вниква повече и вижда детайла там, където Лъчезар често гледа общата картина. Ако сайтът има уют, ритъм и вкус към добре подреденото, голяма част от това идва от нея.
Завършила е унгарска филология без да съжалява. Живяла е в Унгария и София, а днес живее в Русе заедно с Лъчезар. Двамата имат дом, който ремонтират с много личен труд, внимание и любов — не като витрина за чуждо одобрение, а като място, което на тях им е уютно и красиво.
Работила е спорадично още в студентските си години, за да се издържа като млад човек в София и после в Унгария, а впоследствие влиза в модния бранш — свят, към който има истинско отношение. Вълнува се от моден дизайн, интериорен дизайн, визуална култура и всичко красиво, но не по шумния начин на „вижте ме“, а по тихия начин на човек, който знае защо една чаша, един плат или един ъгъл на стаята стоят точно там.
Пише за уюта като форма на съпротива срещу света, който иска от теб да си винаги „on“. За slow living, за правото да не си на разположение постоянно, за приятелствата, в които искаш да си надежден, но понякога трудно казваш „не“. В по-ранните си години не би се определила като интровертна, но с времето все повече клони към тишината, вниманието и избраните хора.
Говори или поне разбира няколко езика, обича да чете, съосновател е на онлайн литературния клуб „Люти чушки“ и препрочита класики. Няма животни, но отскоро се опитва да отглежда растения — кактусите са ѝ най-близки, вероятно защото и те знаят как да оцеляват красиво с малко вода и много достойнство.
Личен опит
- Унгарска филология, живот в Унгария, София и Русе и трайна любов към езиците, четенето, нюансите и внимателното вникване.
- Работа и истински интерес към модния бранш, модния дизайн, интериорния дизайн и визуалната култура без шумна демонстративност.
- Дом, създаван с Лъчезар чрез много личен труд, внимание и любов — уют като практика, не като Pinterest фасада.
- Съоснователство на онлайн литературния клуб „Люти чушки“, препрочитане на класики и навик да се стои дълго с един текст.
- Живот, в който приятелите са много важни, но страхът да не разочароваш понякога прави отказването по-трудно от самото усилие.
- Slow living като лична посока: чай по-често от кафе, много рядко алкохол, растения, кактуси и красиви детайли, които не бързат.
Какво не претендирам
- Не съм психолог, лекар, терапевт или духовен водач; пиша лични наблюдения, не инструкции за лечение или живот.
- Не говоря от името на всички жени, всички интроверти или всички хора, които обичат тишината.
- Не превръщам slow living в морално превъзходство и не твърдя, че по-бавният живот е възможен или правилен за всеки.
- Не пиша за майчинство или родителство като лична експертиза и не давам съвети по теми, които не познавам отвътре.
Любим страх
Че някой ще я помоли за нещо и тя няма да успее да откаже.
Пие, докато пише
Чай; по-рядко кафе, много рядко алкохол.
Препрочита
Класики — бавно, внимателно и с вкус към детайла.